Бяха казали, че София ще стане като Виена. Сигурно, но не днес. Много българи живеят в този град, от отдавна или напоследък, други често отскачат до столицата на Австрия по работа, а трети са просто туристи. Всички с възхита се наслаждават на чистите улици, радват се като деца на поддържаните градинки и паркове и се чудят кой и кога успява да подреже дърветата в този град по начин, който ги превръща в произведения на изкуството. В случая не става дума за облика на Виена, която по брой жители и площ е съпоставима със София. Става въпрос, че дори и в период на криза този град се подържа в безупречно състояние. Това се харесва и на туриста, наливащ в австрийската хазна не малко пари, и на жителите на Виена, които остават в града си в почивните дни, независимо дали са австрийци или имигранти.
Докато в София текат Софийските музикални седмици, във Виена са Виенските. Само дето Виенските са изнесени почти изцяло на улицата и човек може да слуша и гледа на живо, безплатно, каквото предпочита-класическа музика, рок концерт, духова музика или виенските градски песни. Винаги наблизо има тента, където жадните могат да се разхладят със студена бира, сервирана в стъклени халби. Бирата е австрийска, но разнообразието от марки и видове е огромно.
Спектаклите на Щатсопера, които привличат в този сезон повече японски туристи, се прожектират на екран на открито.
И някак между другото, на същите места са отделени кътчета за деца, където се спортува с предоставени топки, стикове, тепих за борби и какво ли не. Раздават балони с логото на спонсорите. Та в тези дни и Църквата е обявила Нощ на черквите – всички катедрали ще работят до малките часове на нощта като програмата на всяка от тях е обявена предварително и с красиви афиши. Катедралата „Св. Стефан” е обсипана със светлини, кои-то карат хората да вдигат глави, да правят фотографии. Средствата са осигурени от спонсор, който скромно е отбелязан в раздаваните на кило брошури за Нощта на черквите. Там, освен програмата, са публикувани и молитви, част от речи на религиозни лидери, телефони за контакти. Започват катедралните концерти. Песните са с религиозен текст, пеят ги млади хора в бели дрехи, дори и бременна жена, а ритъмът е по-близо до съвременните музикални звучения, без да се забравят характерните за черковното песнопение похвати. След кратък отдих следва проповед на митрополита, а след това – още един концерт. Вече в изпълнение на симфоничен оркестър и известни оперни певци, защото е посветен на 200-годишнината на Лист. Изпълнява се „Унгарска кралска меса.” Навън вали като в София през май, но катедралата е не само пълна, а направо се задъхва от местни граждани и туристи, които не пропускат възможността да послушат класическа музика. И то Лист, в годината на Лист, в най-музикалния град на света. Вратите са отворени така, че да не позволяват струпвания, служители напътстват всеки влязъл, а на излизане – всеки получава малък сладкиш от известна фирма за шоколади.
Отново следва проповед, а после вече е достатъчно късно, за да се чака следващия концерт и под люшканите от виенския вятър чадъри, бързаме към метрото, защото и то работи цяла нощ.
Защо го правят? Защо висшият църковен служител лично посрещаше всеки влязъл в Катедралата и не пропусна никой. Стигнахме до заключението, че всички в този град, са обединили усилия да направят за себе си нещо приятно, отморяващо, смислено и да помогнат на производителите си да „вдишат въздух” в период на криза. Кметство, черковни деятели, производители и бизнес среди, разни организации и ентусиасти са решили, че могат взаимно да си помогнат, да осигурят на съгражданите си смислена отмора и повече емоции на гостите на Виена. Да укрепват вярата си и то на фона на музикална, художествена среда, да поддържат високото ниво на собствената си култура като възпитават и децата си в тези ценности. В същото време не само рекламират страната си чрез традиционните „австрийски емблеми”, но и подкрепят икономиката си, която, както навсякъде в Европа, изпитва затруднения.
.jpg)
