Още през ХIХ век чуждите историци, главно в Русия, моделират едно тяло на българската история съобразно похватите, изискванията и методите на съвременната историческа наука, но не по-малко и с оглед на съответните им държавни интереси.
Руската версия на българската история е изцяло израдена върху идеята, че от край време съществува единна велика Славянска общност, от която българите са се отделили отдавна. Според тази философия, относително малката група от южни славяни, нарекли се „българи“, следва да се възвърне и приобщи към великата Славянска страна – Русия.
Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов. Той налага в новородената българска историческа наука руската версия. Почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно, я следват за повече от век. Едва в последните две десетилетия се извършва коренна промяна в тенденциите на нашата историческа наука – търсят се и излизат на бял свят факти, които обек-тивно разкриват древния произход на българите, както и че сме оказали значително влияние в развитието на общочовешката история.
Но чуждите учени от другите страни нямат някакъв особен интерес да изобразяват и изтъкват значителното и голямото в Българската история.
Така например още преди повече от 100 години големият австро-маджарски учен, чех по народност, проф. В. Томашек «научно» обяснява името БЪЛГАРИ – че то означава «боклук», с което име били наречени «останките от разбойническия боклук, побягнал и събрал се около бреговете на Азовско море след приключването на Великото преселение на народите».
Това презрително-унизително «научно» твърдение на чеха Томашек представлява напълно погрешно тълкуване на нашето народностно име.
Погрешността му произтича от това, че Томашек изхожда от погрешния за нашето име корен БУЛГ – (в «булгари»), който наистина е означавал, а и днес означава «боклук», «разбойник» и още цяло множество отрицателни понятия, а не изхожда от верния за името корен ПАЛК и БЪЛГ – (от «БАлкари» и «БЪлгари»), който, като име на народ, означава «светлите», «силните», «сияйните».
Да си припомним наименованието на една от републиките в Руската федерация – «Кабардино- Балкария».
Нашите учени, начело с проф. Стефан Младенов, възприемат за «научно-достоверно» Томашевското опозоряващо българщината тълкуване, като се мъчат да му придадат малко по-инакъв смисъл: от «долнопробен и мръсен разбойник» те превръщат отрицателното понятие за «разбойник» в «метежник», т.е. «революционер» (без да поясняват «революционер» срещу какво). По този начин те се мъчат да облагородят грозния смисъл на Томашевското тълкуване, поне пред нашите собствени очи, ако не можем да залъжем другите. Но всъщност Младеновото тълкуване ни най-малко не отхвърля, а само приглася на погрешната етимология на Томашек.
Слава Богу, през последните двадесет години се чувства възраждане на нашата историческа наука.
Чуждата историческа мисъл по лични причини или премълчава, или заличава истината за извънредната историческа международна културна значимост на древните българи. И с това премълчаване и заличаване се укрива историческата истина от съзнанието на българския народ за неговата собствена същина и се прекършва вярата на днешния българин в народното му достойнство, в самосъзнание му и в устрема му към бъдещото постигане на националните идеали.
