Аз убих българската култура

Искам да се изповядам. Сега съм затворник, в плен на мейнстрийм Холивуд, виновен за смъртта на българската култура, а утре е денят на изпълнението на смъртната ми присъда – прекратяването на договорните ми отношения със сп. „Черно и Бяло”, списанието за свободна журналистика, култура и обществен живот.
„Черно и Бело” е списание за култура – ще каже редактора – а култура вече нема. Следователно, не ни требват и хора, които да пишат за нея. Но ако в бъдеще напишете нещо интересно, заповедайте.”
Черно и Бяло – друг път. Най-много По-тъмно и По-светло Сиво. Как стигнах до тук, Господи... Да, искам да се изповядам.
Имахме прекрасен романс, аз и българската култура. Тя беше красива и мъдра, и с невероятно чувство за хумор. Аз бях готов на всичко за нея. Когато ми се явяваше под формата на филм, винаги ми показваше цици. Аз давах и последната си стотинка за нея. Дали с Шопската полифония, дали с „Баш майстора” или просто с мелбата на Балкантурист – тя винаги намираше пътя към моето сърце. С нея животът изглеждаше чудесен. И наистина, освен секса, богатството, доброто здраве и националното благополучие, има ли нещо по-приятно от добра компания и парче хубава българска култура в прохладна лятна вечер. Изглеждаше, че нищо не може да застане между нас. Никога. Завинаги.
И тогава се случи немислимото. Комунизмът падна и внезапно българската култура бе принудена да се подчинява на законите на Физиката като всички останали. Не беше честно спрямо нея. Появиха се други култури. По-млади, по-привлекателни култури. Появи се и друг „Аз”. По-претенциозен и взискателен. По-лесно отегчим. По-зает.
До тук – нищо, с което да не се е сблъсквала всяка средностатистическа двойка. Нищо, което една брачна консултация не би могла да разреши. Но в уравнението предстоеше да бъде представено още едно неизвестно. Интернет. Макар и изобретен от екипа на ЧиБ за нуждите на разпространението, Интернет не бе домислен да бъде съвместим с българската операционна система за създаване на култура. Доскоро Бела Яна платно белеше на Охридското езеро и там измисляше песни за любов, воеводи и горди стари планини. Сега й се налагаше да го прави от зад компютъра, докато блее във Фейсбук, в мрачен и негостоприемен офис в грозна София. Неуспехът беше гарантиран. Когато на сцената се появи и Сашка Васева, вече не можех да отричам горчивата истина. Тая между мен и българската култура, нямаше да я бъде.
„Писна ми! – казах й. От „Стъклен дом” ми писна и от шоата на Слави с гост – тон-режисьора ми писна, и „Българе” дори не ми харесват – твърде са комерсиални. Ти не ми харесваш! Не изпълняваш задълженията си на култура. Не ме разсмиваш, не ме разплакваш, не ми казваш нищо ново, не ме правиш по-добър човек. Ти просто не ме забавляваш! Искам развод.”
„Какво?“ – ядоса се не на шега българската култура. „Не можеш да се разведеш с мен – аз съм част от теб!”
„Част, която бих отрязал и оставил да изгние на пода на монтажната...” – казах й на перфектен режисьорски жаргон. Е, може би с малко музикантски акцент – все пак никой не се ражда завършен режисьор.
„Но аз съм толкова повече от едната чалга или в-к Труд. Ти просто не знаеш къде да гледаш.”
„Виж, знам че звучи грубо, но аз съм просто твой потребител.“ – щом й казах това, тя прихълца. „Не мога да се ровя надълго и нашироко, да търся кое става за четене и кое не става за слушане. Не мога и да те обичам само от единия патриотизъм. Надявам се да разбереш.Искам да се виждам и с други култури.”
Мисля, че това беше, което я уби. Не след дълго спряха хубавите български филми. После, поради отмяната на Наредбата за доброволния абонамент, фалираха и списанията. Художниците ги блъсна кола. Ъпсурт подписаха с Nescaffé. Накрая я довърших с избирането на ГЕРБ:
„Ага ефенди, – обърнах се веднъж към Вежди Рашид, Велик Везир в Министерството на културата по това време – научи ме да играя право хоро.”
„Много смешно, няма що.“ – ми отговори. „Сам ли го измисли или Лютфи Местан ти помогна, бре келеш?! Заради 8млн. будали като теб, Доган и сам ще управлява, ако поиска. Аман! – демек „сиктир”.
Сега съжалявам, разбира се, но това няма да върне българската култура. Моята българска култура... Понякога ми идва до гуша от тъпи екшъни на тъп английски и тогава си спомням за „Оркестър без име” или двудетния модел и тихичко хлипам или просто ридая. Предадох я, а тя ми даде толкова много. Какво да правиш... От утре съм на хонорар, вместо на щат – това е моето наказание.

Петър Красимиров

Дата: 15:08:07 29.08.2011



ПОСТАВИ СВОЯ КОМЕНТАР:


baner
baner
baner